За геройството през вековете

За геройството през вековете

Мнениеот Sir Humphrey » 24 Юни 2010, 21:49

Продължавам темата тук, тъй като в орииналната тема за служебните животни таз дискусията ще бъде офтопик.

NANIOX написа:Ама тя статията е писана точно тогава.Пак ти казвам героите са много,просто за Ваклинов са запазени материали.Какво те кара да си мислиш,че след 10,20 или 50 години,хората няма да си мислят и за нас по този начин.Геройството си е геройство.Тогава такива са били времената и хората изпълнявайки дълга си,са извършвали саможертва(геройства).
Я ми кажи в днешно време колко хора биха загинали за родината.Затова нека да уважаваме тези,които могат да ни служат за пример,пък макар и при друга обстановка и други времена.Ако се хванем за запетайката,ще изровим герои навсякъде,но тази тема е за Гранична полиция,на границата героите изглеждат така........................



http://www.politichesko.info/3615/Cherv ... okrek.html

Действието се развива на 24 август 1944 г., местността Жабокрек в Рила. Комунистите и досега считат събитието за голямо постижение на "героичната антифашистка съпротива" и си организират ежегоден събор там в чест на геройската акция.

Версия номер 1
В почивната станция на Кочериново се помещавала малка група войници от разузнавателните части на Вермахта, която печатала фалшиви банкноти от валутите на балканските страни. В село Пастра и местността Пчелина край Рилския манастир се намират жандармерийски взвод и българско армейско подразделение.

Партизаните обезоръжават жандармеристите и войниците безшумно и без жертви, след което се насочват към почивната станция, където били разположени хитлеристите. В завързалото се сражение подразделението на Вермахта било избито, а почивната станция подпалена. От партизаните двама са леко ранени. Като трофеи били взети големи количества оръжие и храна.

Според спомените на партизаните станали широко известни след 9 .ІХ. 1944г. в боя участвали около 250 партизани от т. нар. Обединен Рило-Пирински партизански отряд начело с Жельо Демиревски.


Версия номер 2
В почивната станция на Кочериново са разквартирувани болни войници на Вермахта, които не са разполагали с „големи количества оръжия", а само с личното оръжие на ръководещия ги офицер. След безкръвното обезоръжаване на жандармеристите и българските войници, немците са избити почти без съпротива в столовата на станцията от партизаните. „Голямата хитлеристка част" се оказват 18 болни немски войници. Такова „сражение" се е водило, че офицерът който ги е ръководил се е спасил, защото не е бил в столовата по времето, когато са избити. По пътя към станцията партизаните обстрелват безпричинно цивилен автобус, спират го със стрелба и го опожаряват. Дори по спомените на един от участниците научаваме, че : „Ние вече не мислехме кои са в автобуса и стреляхме направо в него."


И сега въпрос за 200 000 лева:
Герои ли са партизаните от Обединения Рило-Пирински партизански отряд или не?
Аватар
Sir Humphrey
 
Мнения: 3078
Регистриран на: 10 Фев 2009, 23:46

Re: За геройството през вековете

Мнениеот NANIOX » 24 Юни 2010, 21:55

Само заради желанието ти да не ми останеш длъжен,пускаш нова тема в която се очаква да има само спорове и караници...............ЕЙ ТВА НЕ ГО РАЗБИРАМ :o
Който иска,може.Който казва че не може,не иска...
Аватар
NANIOX
 
Мнения: 578
Регистриран на: 09 Яну 2009, 09:50

Re: За геройството през вековете

Мнениеот Sir Humphrey » 24 Юни 2010, 21:58

Пуснах нова тема, защото администраторите ми направиха основателна забележка за офтопик за един друг случай и не искам да получа друга забележка по същия повод в рамките на един и същи ден.
Аватар
Sir Humphrey
 
Мнения: 3078
Регистриран на: 10 Фев 2009, 23:46

Re: За геройството през вековете

Мнениеот The Godfather » 24 Юни 2010, 22:02

Я ми кажи в днешно време колко хора биха загинали за родината.Затова нека да уважаваме тези,които могат да ни служат за пример,пък макар и при друга обстановка и други времена.Ако се хванем за запетайката,ще изровим герои навсякъде


Между другото и терористите извършват саможертви и геройства в името на родината и вярата си.........Ама ние ги наричаме терористи ;)
Аватар
The Godfather
 
Мнения: 618
Регистриран на: 13 Юли 2009, 20:33

Re: За геройството през вековете

Мнениеот NANIOX » 24 Юни 2010, 22:03

Sir Humphrey написа:Продължавам темата тук, тъй като в орииналната тема за служебните животни таз дискусията ще бъде офтопик.

NANIOX написа:Ама тя статията е писана точно тогава.Пак ти казвам героите са много,просто за Ваклинов са запазени материали.Какво те кара да си мислиш,че след 10,20 или 50 години,хората няма да си мислят и за нас по този начин.Геройството си е геройство.Тогава такива са били времената и хората изпълнявайки дълга си,са извършвали саможертва(геройства).
Я ми кажи в днешно време колко хора биха загинали за родината.Затова нека да уважаваме тези,които могат да ни служат за пример,пък макар и при друга обстановка и други времена.Ако се хванем за запетайката,ще изровим герои навсякъде,но тази тема е за Гранична полиция,на границата героите изглеждат така........................



http://www.politichesko.info/3615/Cherv ... okrek.html

Действието се развива на 24 август 1944 г., местността Жабокрек в Рила. Комунистите и досега считат събитието за голямо постижение на "героичната антифашистка съпротива" и си организират ежегоден събор там в чест на геройската акция.

Версия номер 1
В почивната станция на Кочериново се помещавала малка група войници от разузнавателните части на Вермахта, която печатала фалшиви банкноти от валутите на балканските страни. В село Пастра и местността Пчелина край Рилския манастир се намират жандармерийски взвод и българско армейско подразделение.

Партизаните обезоръжават жандармеристите и войниците безшумно и без жертви, след което се насочват към почивната станция, където били разположени хитлеристите. В завързалото се сражение подразделението на Вермахта било избито, а почивната станция подпалена. От партизаните двама са леко ранени. Като трофеи били взети големи количества оръжие и храна.

Според спомените на партизаните станали широко известни след 9 .ІХ. 1944г. в боя участвали около 250 партизани от т. нар. Обединен Рило-Пирински партизански отряд начело с Жельо Демиревски.


Версия номер 2
В почивната станция на Кочериново са разквартирувани болни войници на Вермахта, които не са разполагали с „големи количества оръжия", а само с личното оръжие на ръководещия ги офицер. След безкръвното обезоръжаване на жандармеристите и българските войници, немците са избити почти без съпротива в столовата на станцията от партизаните. „Голямата хитлеристка част" се оказват 18 болни немски войници. Такова „сражение" се е водило, че офицерът който ги е ръководил се е спасил, защото не е бил в столовата по времето, когато са избити. По пътя към станцията партизаните обстрелват безпричинно цивилен автобус, спират го със стрелба и го опожаряват. Дори по спомените на един от участниците научаваме, че : „Ние вече не мислехме кои са в автобуса и стреляхме направо в него."


И сега въпрос за 200 000 лева:
Герои ли са партизаните от Обединения Рило-Пирински партизански отряд или не?

Сър,оригиналната тема е "Гранична полиция" ???????????????
Който иска,може.Който казва че не може,не иска...
Аватар
NANIOX
 
Мнения: 578
Регистриран на: 09 Яну 2009, 09:50

Re: За геройството през вековете

Мнениеот NANIOX » 24 Юни 2010, 22:05

The Godfather написа:
Я ми кажи в днешно време колко хора биха загинали за родината.Затова нека да уважаваме тези,които могат да ни служат за пример,пък макар и при друга обстановка и други времена.Ако се хванем за запетайката,ще изровим герои навсякъде


Между другото и терористите извършват саможертви и геройства в името на родината и вярата си.........Ама ние ги наричаме терористи ;)


Айде сега и ти???Абе хора,кво ви става бе?
Толкова ли ви е трудно да приемете,че един граничар от 50-те години,може да бъде герой.
Сигурен съм,че ти много добре разбираш за какво говорим,ама това мнение го написа ей така за спорта.......
Който иска,може.Който казва че не може,не иска...
Аватар
NANIOX
 
Мнения: 578
Регистриран на: 09 Яну 2009, 09:50

Re: За геройството през вековете

Мнениеот The Godfather » 24 Юни 2010, 22:08

Дали си "герой" зависи от гледната точка. Това ми беше идеята. Тогава може да е бил, сега може да не е.........примери дал Господ.
Аватар
The Godfather
 
Мнения: 618
Регистриран на: 13 Юли 2009, 20:33

Re: За геройството през вековете

Мнениеот NANIOX » 24 Юни 2010, 22:19

The Godfather написа:Дали си "герой" зависи от гледната точка. Това ми беше идеята. Тогава може да е бил, сега може да не е.........примери дал Господ.

Безспорно е така,затова написах,че след 10,20 или 50 години и за нас хората могат да си мислят друго.Но в момента ние изпълняваме дълга си такъв какъвто го изисква момента.За времето си,хора като Ваклинов са герои и е по-добре да сведем глава в знак на уважение.Днес също си имаме герои,но след време за хората те може да не са такива,но днес са си герои.Дано си ме разбрал....

П.П.От всичко сме способни да създадем спор.Хора,бивши граничари,са решили да възродят спомена и да обновят паметника,за да може децата ни да знаят какви са били предците им,а някои хора ми обясняват че не виждат нищо героично.С това не мога да се съглася.Как тогава да възпитаваме децата си,и на какво да ги научим????
Който иска,може.Който казва че не може,не иска...
Аватар
NANIOX
 
Мнения: 578
Регистриран на: 09 Яну 2009, 09:50

Re: За геройството през вековете

Мнениеот The Godfather » 24 Юни 2010, 22:20

Малко по-други мнения...........Обективно погледнато /както казваше оня алчен чичка, когото наричаме цар/:
http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-03-26_05.html
http://www.btv.bg/news/story/143859
Аватар
The Godfather
 
Мнения: 618
Регистриран на: 13 Юли 2009, 20:33

Re: За геройството през вековете

Мнениеот NANIOX » 24 Юни 2010, 22:27

The Godfather написа:Малко по-други мнения...........Обективно погледнато /както казваше оня алчен чичка, когото наричаме цар/:
http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-03-26_05.html
http://www.btv.bg/news/story/143859

Е да де,ама не бъркай държавната политика,с геройството на обикновенния човек(войник)..........Едното е държавна политика,другото геройство............ ;)
Който иска,може.Който казва че не може,не иска...
Аватар
NANIOX
 
Мнения: 578
Регистриран на: 09 Яну 2009, 09:50

Re: За геройството през вековете

Мнениеот ntvladimirov » 24 Юни 2010, 22:57

Героите от граничната бразда са много.

Георги Иванов Георгиев (Пирдопски) служи на българо-гръцката граница в гранична застава край с. Мезек, общ. Свиленград. На 3 ноември 1951 година, по време на последния си граничен наряд преди уволнението си от военна служба той загива североизточно от с. Мезек при престрелка с група въоръжени диверсанти, целта на които е било да извършат диверсия в химическият комбинат в Димитровград.
В близост до лобното му място има негов паметник, който в момента се намира сред лозовите масиви на винарски комплекс „Катаржина Естейт“. След смъртта му, заставата в с. Мезек започва да носи неговото име — „Георги Пирдопски“. В двора на заставата все още стои паметникът на граничаря.


Асен Илиев е призован за отбиване на редовната военна служба през есента на 1949 година. Изпратен е в Школата за подготовка на сержантски състав в Банкя, след завършването на която е произведен в звание младши сержант. След обучението си в школата е разпределен да служи в гранична застава "Орел", намираща се в планината (Североизточни Родопи / ридът Гората), на 5 км. североизточно от с. Вълче поле, общ. Любимец и на 3 км. източно от връх Шейновец (Курткале). Там младши сержант Илиев е назначен за командир на стрелково отделение. Няколко месеца след идването му в заставата, през май 1951 година, Асен Илиев успява да задържи нарушител на държавната граница, който се оказва криминален престъпник.

През есента на 1951 г. младши сержант Асен Илиев става командир на отделение в учебния пункт на граничния отряд в Любимец. Там Асен Илиев служи заедно със Стоил Косовски, с който по-късно участват в бой с бандитска група и загиват. От февруари 1952 година Асен Илиев отново е на гранична застава "Орел".

На 31.03.1952 г. Асен Илиев загива в престрелката при връх Сарабурун с въоръжена бандитска група. Лобното му място е до Кралимарков камък, намиращ се на 200 м. северозападно от гранична пирамида 372. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави - ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски.

Президиумът на Народното събрание на Народна Република България го награждава посмъртно с Орден за храброст - III-та степен. Указът е № 407 от 1952 година. Министърът на вътрешните работи със заповед № 046 го удостоява посмъртно със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 година граничната застава "Орел", на която служи Асен Илиев носи неговото име. Застава "Асен Илиев" има и на Грузинско-Турската граница.

В навечерието на 2 юни 1973 г. в родното му село Караманово е открит паметник на героя-граничар. Проектант е арх. Белчо Петров, скулптурата е дело на русенците Георги Радулов и Никола Терзиев, а изпълнител е Борис Лозанов. Средствата за паметника са осигурени от Окръжния народен съвет - Русе и Управление "Гранични войски" към Министерството на вътрешните работи. Централната улица в селото също се казва "Асен Илиев".


Ефрейтор Георги Атанасов Стоименов отбива редовната си военна служба като граничар в гранична застава на българо-гръцката граница, североизточно от с. Камилски дол, общ. Община Ивайловград. На 31.03.1952 г. той загива в престрелката при връх Сарабурун с въоръжена бандитска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави - младши сержант Асен Илиев и редник Стоил Косовски. С министерска заповед, Георги Стоименов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие заставата, на която е служил преименувана на "Георги Стоименов". В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили сега се съхраняват в музея на граничарите в бившия граничен отряд в Ивайловград.

На 31.03.1952 г. той загива в престрелката при връх Сарабурун с въоръжена бандитска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави - младши сержант Асен Илиев и ефрейтор Георги Стоименов. С министерска заповед, Стоил Косовски е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие застава "Круша" е преименувана на "Стоил Косовски". В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили сега се съхраняват в музея на граничарите в бившия граничен отряд в гр.Ивайловград.
Николай Владимиров
Щастлив Пенсионер.

див човек и силен ветар ништо го не спира
Аватар
ntvladimirov
 
Мнения: 975
Регистриран на: 22 Май 2009, 20:51

Re: За геройството през вековете

Мнениеот Sir Humphrey » 24 Юни 2010, 23:05

За да бъде обяван някой човек за герой, той трябва да е направил нещо славно и положително, а не просто да е умрял. Човек може да стане герой и без да умира. Простото умиране обаче не го прави герой.

Тъй като съм кръстил темата "За геройството през вековете", предлагам на вниманието ви два примера за "геройство".

1. Битката при Азенкур, 1415 г.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0% ... 1%83%D1%80
Историците считат, че основната причина за поражението на по-многобройните французи е непреодолимото желание на техните рицари да заслужат слава. По тогавашните разбирания, ако не направиш всичко възможно, за да получиш слава, не си истински рицар. Даже може да те обявят за страхливец, което е пагубно за имиджа ти.
Та в желанието си да получат максималната слава, всеки от рицарите (най-мощното оръжие в онази епоха) са се втурнали безредно и без всякаква дисциплина и координация да нападат англичаните. Последствията са ужасяващи за французите.
Френските историци биха могли ако искат да нарекат рицарите "геройски загинали за свободата на родината". Само че не ги наричан така, защото, както казах по-горе, - за да си герой, трябва да си направил нещо. А рицарите не са направили (постигнали) абсолютно нищо. Само са умрели.

2. Героите на съвременна България
Принципите за награждаването са следните:
а) С орден "Стара планина" се награждават държавни глави и ръководители на правителства, министри, политици, обществени дейци, културни дейци, военни лица и представители на духовенството, които имат изключително големи заслуги към Република България;
б) С орден "Св. св. Кирил и Методий" се награждават български и чужди граждани, които имат значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката.
в) С орден "За гражданска заслуга" се награждават български граждани, които имат големи заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, за укрепване на демократичните институции и защита на човешките права и свободи, за принос и заслуги за отбраната, сигурността и обществения ред в Република България.
г) С орден "За военна заслуга" се награждават български и чужди граждани, които имат големи заслуги за развитието и укрепването на Българската армия, за участието в мироопазващи, миротворчески и хуманитарни операции, за дългогодишна и безупречна служба и принос за опазване на националната сигурност и обществения ред в Република България.
д) С орден "За храброст" се награждават военни и граждански лица за проявена храброст и героизъм в полза на българското общество и държава.
(по Закона за ордените и медалите на Република България)

Тези хора са официално обявени от самия държавен глава за своего рода герои:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... _ot_surce/
За последните две години /бел. S.H. Статията е от 2008 г./ повече от 70 души са получили "Стара планина". За сравнение, най-високото държавно отличие на Царство България е било раздадено общо 61 пъти за 37 години. Но не бройката сама по себе си е проблемът, а обезценяването на този иначе важен жест на държавата към определени заслужили личности.
И това обезценяване кара истински достойни хора да направят това: http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... nagradata/
Аватар
Sir Humphrey
 
Мнения: 3078
Регистриран на: 10 Фев 2009, 23:46

Re: За геройството през вековете

Мнениеот NANIOX » 24 Юни 2010, 23:07

Sir Humphrey написа:За да бъде обяван някой човек за герой, той трябва да е направил нещо славно и положително, а не просто да е умрял. Човек може да стане герой и без да умира. Простото умиране обаче не го прави герой.

Тъй като съм кръстил темата "За геройството през вековете", предлагам на вниманието ви два примера за "геройство".

1. Битката при Азенкур, 1415 г.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0% ... 1%83%D1%80
Историците считат, че основната причина за поражението на по-многобройните французи е непреодолимото желание на техните рицари да заслужат слава. По тогавашните разбирания, ако не направиш всичко възможно, за да получиш слава, не си истински рицар. Даже може да те обявят за страхливец, което е пагубно за имиджа ти.
Та в желанието си да получат максималната слава, всеки от рицарите (най-мощното оръжие в онази епоха) са се втурнали безредно и без всякаква дисциплина и координация да нападат англичаните. Последствията са ужасяващи за французите.
Френските историци биха могли ако искат да нарекат рицарите "геройски загинали за свободата на родината". Само че не ги наричан така, защото, както казах по-горе, - за да си герой, трябва да си направил нещо. А рицарите не са направили (постигнали) абсолютно нищо. Само са умрели.

2. Героите на съвременна България
Принципите за награждаването са следните:
а) С орден "Стара планина" се награждават държавни глави и ръководители на правителства, министри, политици, обществени дейци, културни дейци, военни лица и представители на духовенството, които имат изключително големи заслуги към Република България;
б) С орден "Св. св. Кирил и Методий" се награждават български и чужди граждани, които имат значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката.
в) С орден "За гражданска заслуга" се награждават български граждани, които имат големи заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, за укрепване на демократичните институции и защита на човешките права и свободи, за принос и заслуги за отбраната, сигурността и обществения ред в Република България.
г) С орден "За военна заслуга" се награждават български и чужди граждани, които имат големи заслуги за развитието и укрепването на Българската армия, за участието в мироопазващи, миротворчески и хуманитарни операции, за дългогодишна и безупречна служба и принос за опазване на националната сигурност и обществения ред в Република България.
д) С орден "За храброст" се награждават военни и граждански лица за проявена храброст и героизъм в полза на българското общество и държава.
(по Закона за ордените и медалите на Република България)

Тези хора са официално обявени от самия държавен глава за своего рода герои:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... _ot_surce/
За последните две години /бел. S.H. Статията е от 2008 г./ повече от 70 души са получили "Стара планина". За сравнение, най-високото държавно отличие на Царство България е било раздадено общо 61 пъти за 37 години. Но не бройката сама по себе си е проблемът, а обезценяването на този иначе важен жест на държавата към определени заслужили личности.
И това обезценяване кара истински достойни хора да направят това: http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... nagradata/

Всъщност,какво се опитваш да докажеш??????
Който иска,може.Който казва че не може,не иска...
Аватар
NANIOX
 
Мнения: 578
Регистриран на: 09 Яну 2009, 09:50

Re: За геройството през вековете

Мнениеот Sir Humphrey » 24 Юни 2010, 23:09

Че Ваклинов не е герой и не заслужава паметник. Паметната плоча на гробищата е достатъчна.
Аватар
Sir Humphrey
 
Мнения: 3078
Регистриран на: 10 Фев 2009, 23:46

Re: За геройството през вековете

Мнениеот NANIOX » 24 Юни 2010, 23:16

Sir Humphrey написа:Че Ваклинов не е герой и не заслужава паметник. Паметната плоча на гробищата е достатъчна.

Ака това наистина го мислиш,ти пожелавам някой ден да успееш да погледнеш по-далече от носа си(от прозореца на канцеларията си).За човек който претендира с интелигентност,мислиш доста странно.УЧУДЕН СЪМ :o
Все пак ти пожелавам успех в доказването.Това което хората са го възпяли и определили като геройство,едва ли ти ще можеш да го промениш. УСПЕХ
Който иска,може.Който казва че не може,не иска...
Аватар
NANIOX
 
Мнения: 578
Регистриран на: 09 Яну 2009, 09:50

Re: За геройството през вековете

Мнениеот Sir Humphrey » 24 Юни 2010, 23:21

А, между другото, мечтая си паметниците на Альоша в Пловдив и на Съветската армия в София да бъдат махнати час по-скоро. Считам, че са обида към българския народ.
Аватар
Sir Humphrey
 
Мнения: 3078
Регистриран на: 10 Фев 2009, 23:46

Re: За геройството през вековете

Мнениеот NANIOX » 24 Юни 2010, 23:23

Ще ти отговоря с това.......


РИМСКИЯТ МОСТ
(Песен за граничаря)

Там на моста римски
граничен наряд,
влезнал във престрелка
с бандити пак.

Александров стреля
първият свалил,
но куршум коварен
него е ранил.

Ганев стреля с пушка
помощ иска той,
но куршум коварен
него повали.

Бързо помощ идва
Вихър и Вергил,
бандата преследват
до Момини скали.

Жив един залавят
с Вихър озверен,
с другите се бият
чак до други ден.

Слънцето изгрява
боят прекратен,
лежи там Ваклинов
в кръв цял облян.

Кучето до него
тихо му шепти,
ой лежи юнако
смел народен син.

Ний се бихме смело
Двамата с теб,
и дългът си роден,
изпълнихме с чест.

И сега до моста
паметник блести,
а до него зорко
граничаря бди.

Тъжна песен пее
щумната Доспат,
за героите смели
паднали в бой.
Който иска,може.Който казва че не може,не иска...
Аватар
NANIOX
 
Мнения: 578
Регистриран на: 09 Яну 2009, 09:50

Следваща

Назад към Всякакви теми

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта