120 минути: Изповедта на баретата

120 минути: Изповедта на баретата

Мнениеот MasterCop » 13 Апр 2014, 13:28

ИзображениеИзображение
Благословен да бъде онзи, който няма какво да каже и въпреки това мълчи!
Аватар
MasterCop
Администратор
 
Мнения: 2260
Регистриран на: 17 Дек 2008, 21:26

Re: 120 минути: Изповедта на баретата

Мнениеот sisarafa » 14 Апр 2014, 04:07

Едва преди няколко години за първи път чух за случая "Белите брези" и до ден днешен тази история все ме гложди и привлича вниманието ми. Оттогава доста съм се ровила и интересувала за събитията от онзи черен януарски ден, за да разбера повече за случилото се, но доколкото знам, делото е все още с гриф "строго секретно", което само по себе си е красноречиво обстоятелство. Важни са фактите, тяхната последователност, причините довели до този ужас, виновните, но не по – малко важно ми беше да узная какво е станало с оцелелите участници в престрелката, как се е развил животът им, как се справят, как живеят... Интервюто с Христо Билев не само че ми даде отговор на някои въпроси, но и надхвърли всичките ми представи и очаквания… Буквално ми беше дори физически болезнено да го гледам и слушам. Хареса ми начинът по който говореше – с достойнство, скромно и със смирение, но и с болка, без превземки, без самосъжаления, без оправдания, без обвинения, макар че не е забравил и не го е преодолял. Харесаха ми и думите му за каузата и нейното значение в тази работа, за отговорността и смелостта и последиците, когато те отсъстват…Когато пуснаха откъса с Милена, съпругата на загиналия Емил Шарков, вместо нея, през цялото време гледах Христо и реакцията му – стиснатите челюсти, често преглъщане и премигване, поглеждането към тавана, за да овладее емоциите си, стиснатите в юмрук длани – беше момент, от който и дъхът, и сърцето ти спират…Умишлено се въздържам да коментирам кой къде е сбъркал, кой е виновен, кой – невинен, само Митьо Петров ли е трябвало да лежи в затвора и трябвало ли е изобщо да лежи. Много ми се иска и се надявам да прочета повече мнения на служители в Министерството по тази тема. Първосигналната ми мозъчна асоциация с този случай е трагедия, позор, безнаказаност, безотговорност, беззаконие, мракобесни времена на сливане на подземния свят с МВР и службите, съсипани човешки съдби и гняв, гняв и яд! Днес, двадесет години по-късно, като че ли всичко е по старому, почти като през 1994-та. Актуалният въпрос „кой?“ едва ли ще получи своя отговор, а и след толкова време се чудя дали изобщо някой го интересува. И все пак си мисля, че дори отговорът да е закъснял и да не променя нищо, въпреки всичко го дължим на Христо Билев и семействата на загиналите. Защото такива хора и техните съдби трябва да са важни за обществото ни, с тях трябва да се занимаваме, да разсъждаваме и да се учим от срамното минало, вместо всеки ден от сутрин до вечер да изпростяваме и да слушаме за живота и делата на Данчо Ментата, Волен Сидеров, Бареков и Сие „герои“, даже бих добавила към компанията и настоящия гл. сек., който ми къса нервите от няколко месеца…Но даже ми е грозно да ги споменавам, редом до Христо Билев, на когото му желая да бъде здрав, да се радва на семейството си, да забрави доколкото е възможно и с всички сили да изживее живота си най-пълноценно !
p.s.Според мен всеки полицай трябва да гледа интервюто и ако нищо не му трепне, ако не го стисне нещо за гърлото, най-добре ще направи ако си хвърли шапката и си потърси друго място под слънцето.
sisarafa
 
Мнения: 29
Регистриран на: 30 Юни 2012, 15:28

Re: 120 минути: Изповедта на баретата

Мнениеот NANIOX » 15 Апр 2014, 09:28

sisarafa написа:Едва преди няколко години за първи път чух за случая "Белите брези" и до ден днешен тази история все ме гложди и привлича вниманието ми. Оттогава доста съм се ровила и интересувала за събитията от онзи черен януарски ден, за да разбера повече за случилото се, но доколкото знам, делото е все още с гриф "строго секретно", което само по себе си е красноречиво обстоятелство. Важни са фактите, тяхната последователност, причините довели до този ужас, виновните, но не по – малко важно ми беше да узная какво е станало с оцелелите участници в престрелката, как се е развил животът им, как се справят, как живеят... Интервюто с Христо Билев не само че ми даде отговор на някои въпроси, но и надхвърли всичките ми представи и очаквания… Буквално ми беше дори физически болезнено да го гледам и слушам. Хареса ми начинът по който говореше – с достойнство, скромно и със смирение, но и с болка, без превземки, без самосъжаления, без оправдания, без обвинения, макар че не е забравил и не го е преодолял. Харесаха ми и думите му за каузата и нейното значение в тази работа, за отговорността и смелостта и последиците, когато те отсъстват…Когато пуснаха откъса с Милена, съпругата на загиналия Емил Шарков, вместо нея, през цялото време гледах Христо и реакцията му – стиснатите челюсти, често преглъщане и премигване, поглеждането към тавана, за да овладее емоциите си, стиснатите в юмрук длани – беше момент, от който и дъхът, и сърцето ти спират…Умишлено се въздържам да коментирам кой къде е сбъркал, кой е виновен, кой – невинен, само Митьо Петров ли е трябвало да лежи в затвора и трябвало ли е изобщо да лежи. Много ми се иска и се надявам да прочета повече мнения на служители в Министерството по тази тема. Първосигналната ми мозъчна асоциация с този случай е трагедия, позор, безнаказаност, безотговорност, беззаконие, мракобесни времена на сливане на подземния свят с МВР и службите, съсипани човешки съдби и гняв, гняв и яд! Днес, двадесет години по-късно, като че ли всичко е по старому, почти като през 1994-та. Актуалният въпрос „кой?“ едва ли ще получи своя отговор, а и след толкова време се чудя дали изобщо някой го интересува. И все пак си мисля, че дори отговорът да е закъснял и да не променя нищо, въпреки всичко го дължим на Христо Билев и семействата на загиналите. Защото такива хора и техните съдби трябва да са важни за обществото ни, с тях трябва да се занимаваме, да разсъждаваме и да се учим от срамното минало, вместо всеки ден от сутрин до вечер да изпростяваме и да слушаме за живота и делата на Данчо Ментата, Волен Сидеров, Бареков и Сие „герои“, даже бих добавила към компанията и настоящия гл. сек., който ми къса нервите от няколко месеца…Но даже ми е грозно да ги споменавам, редом до Христо Билев, на когото му желая да бъде здрав, да се радва на семейството си, да забрави доколкото е възможно и с всички сили да изживее живота си най-пълноценно !
p.s.Според мен всеки полицай трябва да гледа интервюто и ако нищо не му трепне, ако не го стисне нещо за гърлото, най-добре ще направи ако си хвърли шапката и си потърси друго място под слънцето.


Поздравления за написаното. Нямам какво да добавя.......
Който иска,може.Който казва че не може,не иска...
Аватар
NANIOX
 
Мнения: 578
Регистриран на: 09 Яну 2009, 09:50

Re: 120 минути: Изповедта на баретата

Мнениеот guesswho » 15 Апр 2014, 14:19

"Според мен всеки полицай трябва да гледа интервюто и ако нищо не му трепне, ако не го стисне нещо за гърлото, най-добре ще направи ако си хвърли шапката и си потърси друго място под слънцето."

Смятам, че това важи за всеки човек, а не само полицай - и да се замисли следващия път дали полицаите са такива и онакива или ръководството им. Аз също не знаех много за този случай и ми беше едновременно кофти и интересно как са се случвали събитията по онова време - в подобните страници има и още едно предаване, много информативно за по-младите - пътя на парите - където се завършва историята, която отговаря на въпроса ЗАЩО днес има един комплект алчни копеленца, които богатеят на гърба на цял народ. Въпроса КОЙ е безсмислен - всички знаят много добре, но нищо не правят - жалко е за хора като този човек, които са живели с мисълта, че живота им е кауза в името на държавата, а са били просто кукли на конци на една банда престъпници.
guesswho
 
Мнения: 302
Регистриран на: 08 Апр 2013, 00:28


Назад към Медии, публикации, интернет

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта