от Chopara50 » 03 Юли 2013, 22:08
Извинявам се обаче взе да ми писва, кой може и какво може ето едно решение на съда:
РЕШЕНИЕ
№ 1595 дата 19 септември 2012 год. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,
в публично заседание на 10 септември 2012 год.,
в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: К.Л.
Прокурор:…………………………
разгледа адм. дело № 1281 по описа за 2012 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 и чл.171, т.2, б.”а”, вр. с чл.105, ал.1 от ЗДвП.
Предмет на оспорване е Заповед № 1578/09.04.2012год. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.Бургас, с която, на основание чл.171, т.2, б.”а” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка “Спиране на МПС от движение” по отношение на лек автомобил - марка „Тойота”, модел „Корола” с рег. № А 66 09 КТ.
Жалбоподателката М.Г.С. *** оспорва издадената заповед като счита, че спирането от движение на автомобила ù е неправомерно и в разрез с нормативните разпоредби. Посочва, че същият е технически изправен и наличието на защитно фолио на стъклата не е сред обстоятелствата, които да обосноват наложената административна мярка. Твърди, че преди да бъде регистриран в страната автомобилът е преминал обстоен преглед в „Технотест”, за което има издадено удостоверение. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените основания, депозира писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът – началникът на група сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.Бургас не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Безспорно е по делото, че жалбоподателката С. е собственик на лек автомобил „Тойота корола” с рег. № А 66 09 КТ, който е внесен от Съединените американски щати и това е видно от представената митническа декларация за внос № BG001000Н0002990/25.01.2011г. По делото е представено удостоверение от сертифицираща организация DEKRA, с дата на валидност към 16.02.2011г., видно от което, в частта относно остъклени (безопасни стъкла) е посочено съответствие на ППС с директивите на Европейския съюз и на Правилата на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации /ИКЕ – ООН, валидни за България. Подадено е заявление № 110769004080, с което е извършена първоначална регистрация на автомобила, с получен рег. № А 66 09 КТ.
Впоследствие, при управление на автомобила от трето лице, е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1578/07.04.2012г., видно от който, контролните органи от Сектор ПП при ОД на МВР – Бургас са констатирали, че автомобилът се управлява със затъмнени стъкла на предните врати, ограничаващи видимостта на водача към пътя (залепено фолио).
Въз основа на съставения акт и съдържащите се в него фактически констатации, административният орган е приел, че е нарушена нормата на чл.105, ал.1, предл. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.171, т.2, б.”а” от ЗДвП е издадена процесната Заповед № 1578/09.04.2012г., с която е наложена принудителна административна мярка „спиране на МПС от движение” на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола” с рег. № А 66 09 КТ, собственост на жалбоподателката М.Г.С..
По отношение на водача на автомобила Я.К.Г. е издадено Наказателно постановление № 1578/2012год., с което на лицето, в качеството му на водач на процесния лек автомобил „Тойота корола”, с рег.№ А 66 09 КТ, за нарушение по чл.105, ал.1, предл.2 от ЗДвП. и на основание чл.185, предл.1 от с.з., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева. За това наказателно постановление се посочва, че е отменено, за което се представя Решение № 1245, без дата и година, постановено по НАХД № 2242/12г. на Бургаския районен съд.
От страна на жалбоподателката С. е подадена жалба до директора на ОД на МВР – Бургас, с която е възразила против наложената принудителна административна мярка, като е посочила, че автомобилът е технически изправен, а наличието на защитно фолио на стъклата не води до техническа неизправност по смисъла на чл.10, ал.1,т.6, б.”в” от ППЗДвП, както и се е позовала на разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредба № І-45/24.03.2000г. По повод тази жалба е извършена допълнителна проверка, резултатите от която са установими посредством Справка рег. № РК-8027/23.04.2012г., докладна записка № РК-8029/08.05.2012г. и № РК-8030/08.05.2012г. и писмо рег. № МК-1240/10.05.2012г. Видно от същите, на 09.04.2012г. в халето за идентификация и регистрация на ППС при група РОППСС, при ясна видимост, са направени замервания на предните странични стъкла на автомобила с технически уред „Транспи-1070”, при които е установено, че стъклото на предна лява врата е с пропускливост 37%, а стъклото на предна дясно врата е с пропускливост 36%.
Заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка, е законосъобразна.
Съгласно нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, като в т.2, б.”а” на същата норма е предвидено „временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно”.
Видно от разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, въведена е забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, като в ал.2 от нормата е допуснато ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.
Фактическо основание за издаване на процесната заповед е именно установена ограничена видимост през предните страничните стъкла на автомобила на жалбоподателката С., осигуряващи видимостта на водача към пътя. Предвид разграничението, което правят двете алинеи на текста на чл. 105 от ЗДвП., то конкретният случай попада в хипотезата на ал.1 на нормата, където от законодателя е въдената абсолютна забрана за ограничаване на видимостта на водача към пътя по какъвто и да е начин през предните странични стъкла.
Доколкото фактическите констатации на административния орган на пълно се подкрепят от данните по административната преписка, то възраженията на жалбоподателката досежно техническата изправност на автомобила ù обоснована с преминаването на обстоен преглед в акредитирана изпитвателна лаборатория за транспортни изследвания „Технотест” не могат да бъдат споделени. По аргумент от чл.10, ал.1 от ППЗДвП „Моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: съгласно т.6 - има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Действително за автомобила има издадено удостоверение с рег.№131769456/16.02.2011год. от DEKRA - нотифицирана за техническа служба на Република България, видно от което в т.10 е налице отбелязване за безопасност на стъклата в съответствие с директива 69/92/22 ЕИО, но това не означава задължително и непременно, че към датата на установяване на нарушението – 07.04.2012г. текущото състояние на МПС е идентично с това, установено от оторизираната служба. При наличието на фабрично затъмнение на стъкла (в какъвто смисъл са твърденията на С., че автомобилът е закупен и внесен от САЩ в това състояние) се предполага наличието на писмени данни от производителя с данни по спецификацията на конкретния автомобил дали е налице фабрично намалена до определен процент прозрачност на стъклата. Дори и да се приемат изложените от жалбоподателката твърдения в този смисъл, то те не биха обосновали изводи различни от изложените, тъй като съгласно Правило №43/15.02.88год. на ООН/ИКЕ отнасящо се до въведените единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло, в частност досежно фабрично затъмнените стъкла, фигуриращо и в Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за превозни средства, публикувана в ДВ бр.№1/2000год., процентните норми на разрешената светлопропускливост са 75% на предно и задно стъкло и 70% на странични стъкла – Приложение № 3, т. 9.1.4.1. от Правило № 43/15.02.1988г. на ООН/ИКЕ и те са в стойности различни от показателите на установената пропускливост констатирана в конкретния случай след извършеното от длъжностните лица замерване - 37% за предна дясна врата и 36% за предна лява врата. От друга страна, дори и да се възприеме тезата на жалбоподателката, че не е установено как и с какъв уред е извършено измерването на светлопропускливостта на стъклата, това също не води до незаконосъобразност на издадената заповед, предвид изричната законова забрана по чл.105, ал.1 от ЗДвП да се затъмняват предните странични стъкла на автомобила (извън хипотезата на фабрично затъмнени стъкла). В настоящия случай затъмнението е механично посредством полагането на защитно фолио. Вътрешно противоречиво е и възражението, че автомобилът е закупен в това състояние в държавата му по произход, за което се представя снимков материал. Изображението на автомобила показва единствено затъмнение на стъклата на задните врати на автомобила, което не е основанието за налагане на процесната ПАМ, тъй като административният орган е констатирал недопустимо затъмняване на стъклата на предните врати на автомобила, които ограничават видимостта на водача към пътя. В този смисъл, няма никаква пречка, автомобилът да е бил регистриран именно в този си първоначален вид – със затъмнени стъкла само на задните врати, поради което възражението, че автомобилът вече е регистриран без забележки от същия този орган, който сега го спира от движение, е несъстоятелно. Неправилно е също така и позоваването в жалбата на нормата на чл.40, ал.1, т.1 от Наредба № І-45/24.03.2000г., която е изменена с ДВ, бр. 105 от 2002г., поради което към настоящия момент хипотезата ù е неприложима.
В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.
Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.С. *** против Заповед № 1578/09.04.2012год. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
айде който иска да се жалва, ще се опитам да кача още материал...