Статистиката показва защо се бавят делатаВ САЩ над 90 процента от делата не стигат до решаване, защото страните се споразумяват12:04 20-06-2011 Максим Мартинов
Често съдиите нямат време да изчетат всички документи, а това означава, че се произнасят без да са наясно какви са събраните по делото доказателства. Снимка БГНЕС
Съдът по човешките права в Страсбург не само осъди България за пореден път, но установи, че тя системно нарушава правилата. Делата у нас се движат твърде бавно и съдът ни даде едногодишен срок да си оправим правосъдието. Четем това и се питаме: а защо чак сега? И преди десет години положението беше същото. Сещам се за две причини. Първо, сегашното решение стъпва не само върху оплакванията на поредните жалбоподатели, а обобщава статистиката по сходни дела. За да се натрупа достатъчно материал, трябва време. Освен това обикновено са нужни шест-седем години, за да стигне една жалба до решение.
Статистиката не е само начинът да се оцени едно правораздаване, но и да се разбере защо е такова. В Съединените щати над 90 процента от делата не стигат до решаване. Това е така, защото страните се споразумяват. Резултатът е, че техните съдилища гледат едва едно от всеки десет дела. Това е същото, като да махнем девет от всеки десет коли в центъра на София. Естествено движението ще се разтовари и ще се стига по-бързо от площад "Македония" до Орлов мост.
В България е трудно да се добереш до статистическа информация, защото рядко някой си прави труда да я съставя. За Щатите може да намериш каквото ти хрумне. Не е проблем да сравниш парите, които американците дават за пуканки с тези за изследването на Марс. Колкото до съдилищата, там може да се прочете всичко: от броя на спогодбите по окръзи до тези по видове дела.
Все пак по нещо се намира и у нас. Така в годишният доклад за 2010 г. на Софийския градски съд е казано, че само един процент от търговските дела са завършили със спогодба. Това означава, че останалите 99 процента трябва да бъдат насрочвани, изслушвани и в крайна сметка решавани на две или три инстанции. Жалко, че нищо не е казано за гражданските дела, а те са най-масовите.
За повечето съдилища в интернет не можах да намеря никакви цифри. Учудващо, за някои от малките такава се откриват. Така в Провадия през 2008 година са започнали 448 дела, от които нула са завършили със спогодба. Нула имаме и през следващата година, когато делата са вече 804. През 2010 година спогодбите са 13 от 1491 дела. Подобна е картината и в Брезник. Между 2003 и 2006 години броят на делата е между 108 и 142. Броят на спогодбите обаче за първата година е нула, за следващите две е по 4 и за последната е 1.
Казаното е в съзвучие и с впечатленията на адвокатите. Голяма част от тях завършват кариерата си без да са случили и на една единствена спогодба. Виждал съм как реагират и съдиите, когато страните са готови да се разберат. Те са приятно изненадани.
В споменатия доклад на Софийски градски съд се казва, че годишно в Първо отделение на Районния съд всеки съдия е имал средно 1240 дела. За трето отделение новите дела са били 1137 на съдия. Грубо това прави около 120 на месец. Като имаме предвид, че работните дни са към 20, това означава 6 решения дневно. Едно решение обхваща няколко страници и за да се напише трябва да се изчете папка, която е дебела няколко десетки страници. Освен това съдията трябва да влиза в съдебни заседания и да резюлира молбите, които са постъпили в деловодството. Най-сетне, той трябва да чете и съдебната практика на върховните съдилища за да е в течение на текущото законодателство. Разбира се, трябва да чете и самото законодателство.
Става ясно защо много съдии в събота и неделя носят папките вкъщи и си доработват на домашния компютър. Също става ясно защо са склонни да претупват работата си. Често те нямат време да изчетат всички документи, а това означава, че се произнасят без да са наясно какви са събраните по делото доказателства. Нерядко времето не им стига даже да изчетат доводите на страните, изложени в така наречените „Писмени бележки”. Случва се да не допускат разпит на свидетели, чиито показания са допустими, относими и необходими за правилното решаване на случая.
По нашето право е процесуално допустимо да се извършва така нареченият „кръстосан разпит” на свидетели и вещи лица с цел да се прецени достоверността на техните показания. Виждали сме го по американските филми. Това е най-интересната част, когато притиснати от опитния адвокат лъжците се объркват и правят неочаквани признания. Не и в България. Тук съдиите рядко се съгласяват с това, защото просто нямат време: до следващото заседание остават 15 минути! Те имат график и трябва да го гонят. Резултатът от цялата тая претрупаност е, че нашето правосъдие е бавно, но за сметка на това е некачествено.
Всички доклади повтарят едно и също: кадрите не достигат, трябват повече съдии. Повече съдии обаче означава повече заплати за съдии, а това влече след себе си нуждата от повече данъци. Освен това, колкото повече увеличаваме броят на съдийското съсловие, толкова повече в него ще навлизат юристи, завършили в УНСС, Благоевград, Бургас или в Горно Нанадолнище. Тяхното качество е значително по-ниско от това на колегите им от Софийския университет. Най-сетне повече съдии, означава да имаме повече деловодители, секретари, призовкари и сгради, където да помещаваме всичките тези хора, барабар с охраната, счетоводителите и останалите чиновници. А това са все хора, които консумират данъци, вместо да ги внасят.
Другият начин е да се увеличи броят на спогодбите у нас. За да стане това, трябва да се въведат така наречените „наказателни обезщетения”. Тъкмо те са в основата на големия брой спогодби в Америка защото карат страните да се страхуват от водене на дела. В нашето Народно събрание обаче за наказателни обезщетения не се говори. Дали това е защото родните депутати не са чували за тях, или защото имат изгода правораздаването у нас да бъде бавно и некачествено?
http://novinar.bg/news/statistikata-pok ... xMw==.html
от bega4kata » 08 Май 2011, 19:43 
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/08/ ... _raboti_s/
По същия начин, по който сега настаниха и приятелката на Цецо и Г.Колев. Ей това е проблема на съдебната система, че всяка власт си настанява такива послушни екземпляри .
