РЕШЕНИЕ № 10
София, 15 ноември 2011 г.
по конституционно дело № 6 от 2011, съдия докладчик Стефка Стоева
************
ІІ.1. Относно достъпа на членовете на Висшия съдебен съвет до класифицирана информация – чл. 26а ЗСВ
Оспорената разпоредба на новия чл. 26а ЗСВ предвижда членовете на ВСС да предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация и въвежда забрана член на съвета, който не е получил разрешение за достъп, да участва в заседанията, когато се обсъждат материали и документи, съдържащи класифицирана информация, и да не се запознава с тях.
Според вносителите на искането, със създаването на чл. 26а ЗСВ, органите на изпълнителната власт ще определят кои членове на съвета могат да участват при приемането на определени решения, защото преценката за предоставяне на достъп е напълно субективна и не подлежи на контрол, поради което разпоредбата противоречи на принципите на правовата държава по чл. 4, ал. 1, на чл. 8, чл. 129 и чл. 130 от Конституцията.
Искането се подкрепя от Върховния касационен съд, главния прокурор, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, Съюза на съдиите в България, Института за модерна политика, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Български адвокати за правата на човека. Обобщено съображенията в становищата се свеждат до засягане на външната независимост на съдебната власт чрез посягане върху автономията на кадровия й орган в разрез с принципа за разделение на властите. В някои от становищата се твърди, че избраните за членове на съвета съдии, прокурори и следователи запазват това си качество и попадат под изключението на чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ /обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г./. Обратното становище за неоснователност на искането в тази му част се аргументира от Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи, Държавната агенция “Национална сигурност” и Държавната комисия по сигурността на информацията, които считат, че не бива да се създават привилегии за членовете на ВСС поради общественото им положение, както и че те нямат право на достъп до класифицирана информация при изпълнение на задълженията им, защото изключенията относно лицата са изрично и изчерпателно изброени в чл. 39 ЗЗКИ. Твърди се също, че въведеното изискване не е свързано със статуса на членовете на съвета, защото не е условие за избора им и отказът да се издаде разрешение за достъп, не е основание за освобождаването им.
Съгласно чл. 133 от Конституцията и чл. 1 ЗСВ целта на Закона за съдебната власт е да уреди устройството и дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието им с органите на законодателната и изпълнителната власт, а не да урежда материя, свързана с достъпа до класифицирана информация. Обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицираната информация, в това число условията и редът за предоставяне на достъп до такава информация, са уредени в Закона за защита на класифицираната информация, който не е предмет на настоящето искане за установяване на противоконституционност. Задължението за получаване на право на достъп до класифицирана информация за всички лица възниква от нормата на чл. 36 ЗЗКИ, съгласно която никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено по силата на своето служебно положение с изключение на случаите по чл. 39. Дейността по проучване на надеждността на лицата се извършва от Държавна агенция “Национална сигурност”, като службите за сигурност имат правата по чл. 11, ал. 4 ЗЗКИ.
Оспореният чл. 26а, ал. 1 ЗСВ задължава членовете на ВСС да предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация, което сочи, че се има предвид извършване на обикновено проучване за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “поверително” по чл. 46, т. 1 ЗЗКИ, защото процедурите по разширено и специално проучване по чл. 46, т. 2 и 3 ЗЗКИ не започват по инициатива на проучваното лице. Подобно проучване се прави за лицата, кандидатстващи за длъжност или за изпълнение на конкретно възложени задачи. В случая не се касае за изпълнение на такива задачи, от което следва, че искането за проучване на членовете на съвета за надеждност е за кандидатстване /заемане/ на длъжността.
Конституционният съд не споделя становището, че в чл. 39 ЗЗКИ е заложена принципната идея членовете на съвета да не бъдат проверявани за достъп до класифицирана информация и да разполагат с достъп до такава информация при спазване на принципа “необходимост да се знае”. Сочената разпоредба съдържа лимитиран списък на лицата, по отношение на които не се извършва проучване за надеждност, между които са съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите. Те получават достъп по право, считано от момента на встъпване в длъжност до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността и при спазване на принципа ”необходимост да се знае”. Следва да се отбележи, че за съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите правото на достъп до класифицирана информация е само за конкретното дело.
Конституционният съд е на мнение, че в нарушение на принципа за разделение на властите, за разлика от широкия кръг от лица с достъп до класифицирана информация в законодателната и изпълнителната власт, в съдебната власт сред лицата, за които не се извършва проучване за надеждност, неоснователно не са включени членовете на ВСС, предвид характера му на автономен орган в съдебната система. Недопустимо е от гледна точка на прогласеното в чл. 8 от Конституцията разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна, първите две власти в лицето на председателя на Народното събрание, депутатите и министър-председателят, министрите и главният секретар на Министерския съвет, да получават право на достъп до всички нива на класифицирана информация без извършване на проучване за надеждност от компетентните държавни органи, а членовете на ВСС да са поставени в различно и неравностойно положение спрямо представителите на другите две власти.
Не може да бъде споделено и становището, че съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите при встъпването им като изборни членове на съвета, не губят посоченото качество, поради което остават сред лицата с достъп до класифицирана информация по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ. Не почива на Конституцията и на Закона за съдебната власт разбирането, че членовете на съвета са избрани именно като съдии, прокурори и следователи и изборът им не е сред конституционно закрепените основания за освобождаване от длъжност съдия, прокурор и следовател, поради което запазват придобития статус на съдии, прокурори и следователи. Конституционният съд счита, че едно лице едновременно не може да бъде член на постоянно действащия административен орган на съдебната власт на основание трудово правоотношение и да има статус на несменяем съдия, прокурор или следовател, но без да участва в разглеждането на дела. Посоченото по-горе разбиране не дава отговор на въпроса притежават ли право на достъп до класифицирана информация изборните членове на ВСС, които преди избора си не са били съдии, прокурори, следователи или адвокати, или те трябва да подадат молба за проучване за надеждност, а оттам защо равнопоставените членове на колективен орган трябва да се поставят в неравностойно положение. Не е необходимо да има изрична норма, че изборните членове на ВСС преустановяват дейността си като съдии, прокурори и следователи, защото този извод се налага от самия факт на избора им и от разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 2 ЗСВ, която не допуска съдия, прокурор и следовател, докато заема тази длъжност, да заема длъжност в държавен орган. И чл. 28 ЗСВ изрично предвижда в едномесечен срок от изтичането или от предсрочното прекратяване на мандата поради подаване на оставка на член ВСС, избран от съдебната квота, той да бъде възстановен на длъжност съдия, прокурор или следовател.
Член 39 ЗЗКИ не съдържа принципни идеи /становище на ВСС/, а съдържа изчерпателен списък на лицата, за които не се извършва проучване за надеждност, поради което той не може да се тълкува разширително. Изброените лица в чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ конкретно са съдии, прокурори, следователи и адвокати, а не магистрати, както се твърди в част от становищата. Досега законите за съдебната власт не използват понятието “магистрат”, защото такава длъжност няма. Член 129, ал. 1 от Конституцията приравнява по статус съдиите, прокурорите и следователите, но не ги обединява в едно понятие, а още по-малко те, като преки участници в правораздаването, следва да се обединяват в едно понятие с членовете на ВСС.
Оспореният чл. 26а, ал. 1 ЗСВ задължава членовете на ВСС да предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация, което сочи, че се има предвид извършване на обикновено проучване за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “поверително” по чл. 46, т. 1 ЗЗКИ, защото процедурите по разширено и специално проучване по чл. 46, т. 2 и 3 ЗЗКИ не започват по инициатива на проучваното лице.
Систематичното място на оспорената разпоредба е в Глава втора, Раздел І – Правно положение и състав на ВСС, в който раздел се уреждат изборът, съставът, изискванията за несъвместимост, статусът и освобождаването на членовете на съвета. От това следва, че получаването на разрешение за достъп до класифицирана информация, се въвежда като условие членовете на ВСС да изпълняват служебните си задължения, произтичащи от заеманата длъжност, а именно да участват в заседания за разглеждане и разрешаване на въпроси, по които са внесени материали и документи, представляващи държавна или служебна тайна.
Конституцията в чл. 130 не поставя изискване изборните членове на ВСС да са получили преди избора си или да получат след него в определен момент, разрешение за достъп до класифицирана информация. Основният закон не предвижда в чл. 130, ал. 8 сред основанията за прекратяване на мандата на изборен член на ВСС отказът да се предостави разрешение за достъп или преустановяването на достъпа. Оспореното изменение на Закона на съдебната власт със създаването на чл. 26а не почива на Конституцията и представлява неправомерен и сериозен натиск на изпълнителната власт върху независимостта и автономията на кадровия орган на съдебната система, а оттам и върху цялата независима съдебна власт. Съдът констатира, че подобно изискване за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация до различните нива е предвидено като условие за заемане на длъжността в области, свързани предимно с военизирани структури. То не е поставяно като изискване към членовете на ВСС от създаването му преди 20 години досега, включително при приемането през 2007 г. на действащия Закон за съдебната власт, независимо че Законът за защита на класифицираната информация е приет през 2002 г. До процедура по проучване за надеждност на лице следва да се пристъпи, когато това е абсолютно необходимо, а членовете на съвета не могат да ползват класифицирана информация, придобита чрез използване на специални разузнавателни средства, защото те не са свързани с работата на ВСС, а са относими към нуждите на наказателното правораздаване и националната сигурност.
Проблемът с оспорения чл. 26а ЗСВ не е, както се твърди в искането, в липсата на съдебен контрол върху отказите за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, защото както е приел Конституционният съд в Решение № 3 от 25.09.2002 г. по к. д. № 11/2002 г. “отказването, прекратяването или отнемането на достъп до класифицирана информация се прави въз основа на конституционно защитени критерии – интересите на националната сигурност.”
Конституционният съд установява противоконституционност на чл. 26а ЗСВ, защото в противоречие с чл. 130, ал. 2 и 8 от Конституцията, той на практика въвежда ново условие за избор и за прекратяване на мандата на член на ВСС, каквото основният закон не съдържа. След като задължението за предприемане на действия за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация е регламентирано в Закона за съдебната власт в раздела, свързан със статуса на членовете на ВСС, то наличието на разрешение придобива качеството на изискване за заемане на длъжността. Оттам и отказът на изборен член на съвета да поиска разрешение за достъп до класифицирана информация, както и отказът да му се издаде разрешение или отнемане на разрешението, може да се тълкува като основание за несъвместимост със заеманата длъжност и като основание за предсрочно прекратяване на мандата. Оспорената разпоредба визира всички членове на ВСС, а не само изборните, поради което тя включва и тримата му членове по право. Последните от своя страна са съдии и прокурор, поради което съгласно чл. 39, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 3 ЗЗКИ имат по силата на закона и служебното си положение, право на достъп до класифицирана информация само за конкретното дело, а не въобще достъп. Те също трябва на основание чл. 26а ЗСВ да предприемат действия за предоставяне на достъп до класифицирана информация и ако такъв им бъде отказан няма да могат да участват в определени заседания на съвета, на който са несменяеми членове по право през цялото време на седемгодишния им мандат. Възможна е и хипотеза, в която изборен член на ВСС да не получи разрешение и това да доведе до ограничаване на правомощията му за определен период от мандата му и до трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си, което е основание за прекратяване на мандата на основание чл. 130, ал. 8, т. 3 от Конституцията.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима. При този основен неин белег в правовата държава, независимостта й не може да се накърнява чрез поставяне на членовете на кадровия орган на съдебната власт в зависимост чрез проучване за надеждност. Принципът е съдебната власт да е независима от останалите две власти, а когато има външен контрол, той да е по изключение и да е в изрично предвидените от Конституцията случаи. Прилагането на процедура за проучване за надеждност по отношение членовете на ВСС, който е една от гаранциите за независимост на съдебната власт, не може да се квалифицира като акт на сътрудничество и взаимодействие между властите, а като акт на контрол върху органа, който е предназначен да предотвратява злоупотреби, в т.ч политически, при назначаването на съдии, прокурори и следователи. Упражняването на индивидуалния мандат от членовете на съвета не може да бъде ограничавано по какъвто и да е начин и техният статус не може да бъде засяган извън ограниченията, които въвежда основният закон.
Предвид горното Конституционният съд намира, че с оспорената разпоредба на чл. 26а ЗСВ е нарушен залегналият в чл. 117, ал. 2 от Конституцията принцип за независимост на съдебната власт, както и принципите на правовата държава /чл. 4, ал. 1 от Конституцията/ и на разделение на властите /чл. 8 от Конституцията/, както и косвено чл. 130 от основния закон, който съдържа условията за избор и освобождаване на членовете на ВСС, поради което следва да бъде обявена за противоконституционна.
********
Като се ръководи от изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията, Конституционният съд
РЕШИ:
*****
Обявява за противоконституционни чл. 26а....от Закона за съдебната власт /обн., ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г., последно изменен и допълнен бр. 45 от 14 юни 2011 г./
Sir Humphrey написа:Една добра новина.
Дано управляващата партия си даде сметка, че не всичко, което вхърчи, се яде.
http://www.constcourt.bg/Pages/Document ... px?ID=1574РЕШЕНИЕ № 10
София, 15 ноември 2011 г.
по конституционно дело № 6 от 2011, .............
Като се ръководи от изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията, Конституционният съд
[b]РЕШИ:...............................
*****
ТРЕЗОР написа:13 пъти съден за без книжка – 9 месeца затвор. Made in BG.Варненският районен съд постанови 9 месеца затвор за за 25-годишния В. Михайлов, уличен, че шофира без книжка.
От 2007 година до сега мъжът е осъждан 14 пъти от районните съдилищата в Добрич, Балчик и Варна, като 13 от случаите са пак за шофиране без свидетелство за правоуправление.
Последното 14-о поред осъждане на Михайлов е било през миналата година за документно престъпление.
Тогава той е бил признат за виновен, че е представил пред сектора "Пътна полиция" във Варна фалшива диплома за завършено основно образование, за да му бъде издадена шофьорска книжка.
http://www.dnes.bg/temida/2012/01/21/13 ... -bg.149368
clearly написа:Николай Бареков предложи да консултира съобщенията на спецсъда
колаж по тая новина веднага се появи цък http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos- ... 9289_n.jpg
02.02.2012
Ден, след като спецсъдът предизвика остри реакции в медиите с призива си за "обратна връзка" чрез изпращане за съгласуване на "заглавия на статии и евентуални публикации, свързани със Специализирания наказателен съд, преди те да бъдат отпечатани", шефът на новините в близката до властта ТВ7 Николай Бареков предложи да консултира прессъобщенията на новата структура.
Председателят на съда Георги Ушев се включи по телефона в ефира на телевизията сутринта в четвъртък, за да обяви за пореден път, че става въпрос за недоразумение и той няма никакво намерение да цензурира пресата. Обясни и, че указанията, изпратени до медиите в сряда, всъщност били отговор на журналистическа молба за интервю с членовете на състава, сключили споразумение по дело за наркоразпространение ден по-рано
Тя е със средно образование, в момента нямаме пресаташе на съда и тази функция се съвместява от друг служител на съда", заяви Ушев в отговор на въпрос каква е квалификацията на говорителя на спецсъда, на което Бареков чистосърдечно предложи безплатните си услуги - магистратът да му изпраща черновите на прессъобщенията, за да ги редактира като специалист.
Председедателят на спецсъда благодари за идеята и без да поема някакви ангажименти похвали водещия, че ТВ7 е една от малкото медии, които винаги използват официалното наименование - Специализиран наказателен съд, когато отразяват дейността на съдилището. http://www.mediapool.bg/%D0%BD%D0%B8%D0 ... 89120.html
Прокуратурата няма да проверява твърденията на Цветанов http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=20& ... alid=70042
clearly написа:Специализираният ни наказателен съд,призван да се занимава с делата срещу тежката организирана престъпност ,днес осъди лице заради 0.54 грама дрога на стойност 3 лева и 24 стотинки. http://news.ibox.bg/material/id_1572172519
bega4kata написа:Гузен негонен бяга http://www.dnes.bg/politika/2012/02/02/ ... c-a.150349
Май ги е подгонила параноята нашите съдии.
Цветан Цветанов: Няма как и да си помислим да кръщаваме полицейски операции на съдии
02 февруари 2012 | 12:39 | Агенция "Фокус"
Полицейски операции могат да бъдат кръщавани на база профила на задържаното лице, но в никакъв случай, няма как и да си го помислим - да кръщаваме операции на дадени съдии. Няма такова нещо.
http://www.focus-news.net/?id=n1616526
Цветанов ще кръщава акциите на МВР с имена на съдии
02 Юли 2011
Вътрешният министър Цветан Цветанов предупреди, че МВР ще кръщава следващите си акции с имената на магистратите, които са пуснали под гаранция задържани от полицията.
http://www.segabg.com/article.php?sid=2 ... 0090000150
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта