Правни системи по света

[MasterCop]

Правните системи, срещани понякога и като Правови системи са начина на организиране, структуриране и прилагане на правото посредством системата на правото. Тук ще ви представя две от тях - англо-саксонска правна система - приета в САЩ и континенталната правна система установена у нас!



Англо-саксонско правно семейство
(семейство на общото право)


1. Произход
Англо-саксонското правно семейство се създава на базата на обичаите на старогерманските племена. Процесът започва през 11 век, когато Нормандската династия на викингите установява централизирана монархия в Англия и създава система от кралски (Уестминстърски) съдилища, успоредна на системата на заварените графски съдилища. Тези кралски съдилища са изключителни:
(->) те са органи на кралската власт
(->) произнасят се директно от името на краля
(->) не са обвързани от съществуващите заварени правни обичаи и нормативни актове
(->) имат за цел да потвърдят или да отхвърлят властта на краля да дава правна милост и правна справедливост
(->) разглеждат само дела, в които е присъствувал засилен кралски интерес
Всички решения на другите (графските) съдилища им отстъпват по своята юридическа сила. Неизпълнението на решенията на кралските съдилища означавало бунт срещу краля, което се е наказвало направо и единствено със смърт. Кралските съдилища противопостоят на графските съдилища, които правораздават на базата на заварените стари местни обичаи (правото на справедливостта). Кралят е искал на наложи на завоюваната Англия своята власт, но за тази цел все още е нямал достатъчно нормативни актове, издадени от него, а повечето от заварените обичаи е считал за неприложими. Ето защо му е оставало единствено да използува съдебния прецедент като източник на правото, при това като основен, водещ.
Семейството на общото право възниква като специфична съдебна технология, по пътя на която се утвърждават правомощията на кралската власт. Общото право се утвърждава най-напред като "процедура за обосноваване на допустимостта на едно решение", после като "ред за гледане на делото" и едва накрая като "материален закон, регулиращ отношенията между страните". Всеки статут и всеки прецедент установяват собствен регулативен режим, който задължително подлежи на стеснително тълкуване.
Има три основни схващания за същността на общото право. То бива схващано като:
1) юридическа система, създадена от английските крале за утвърждаване на кралската власт и наложена от кралските съдилища над местните, религиозните и феодалните обичаи
2) самата история на английската правна цивилизация, включваща формиране и изменение на старото общото право и допълването му с Правото на справедливостта
3) настоящите правни системи на Великобритания, САЩ и други бивши британски колонии

2. Разпространение
Англо-саксонското правно семейство обхваща предимно в Англия, Америка (Северна изцяло и донякъде Южна) и Австралия.

3. Водещ източник на правото
Това е прецедентът, който представлява решение по конкретно дело, което служи за ръководство при решаване по аналогия на следващи сходни дела. Винаги се търсят и цитират прецеденти!
Първите прецеденти съществуват от времето на Хенри ІІ (12 век). Техни създатели са създаденото от Хенри ІІ в рамките на кралските съдилища съдебни журита. Ключови категории в разбирането на прецедента са:
(->) "stare decisis" - това е задължението на съдилищата да се следва логиката на предходни решения на горестоящите съдилища
(->) "ratio decidendi" - това е правното основание, въз основа на което е държана присъдата или съдебното решение; онзи елемент от присъдата или решението, който може да послужи за обосноване на бъдещи присъди; извличаното от съдебното решение и съдебната присъда правило за поведение, валидно по аналогия за други подобни случаи
(->) "obiter dictum" - това е казаното между другото; конкретното правило за поведение за конкретния случай, съдържащо се в съдебното решение или присъда; конкретните съображения на съдилищата за вземане на конкретното решение в конкретния случай, които съображения са валидни само за този случай
Постепенно в Англия основен създател на прецеденти се оказва Камарата на лордовете като най-висша съдебна инстанция, а в САЩ - върховните съдилища на федерацията и на отделните щати.

4. Основна сфера на регулиране
Основната сфера, която се регулира от англо-саксонското правно семейство, са отношенията между гражданите и държавата.

5. Водещ структурен дял на правото
Водещ структурен дял на правото е публичното право.

6. Йерархия на източниците на правото
Йерархия на източниците на правото няма. Отделните закони не са в съотношение на субординация. Всяка законова разпоредба се тълкува стеснително в духа, който най-много съответства на общото право.

7. Различаване на правото от закона
Непрекъснато и неотклонно в теорията и практиката се провежда разлика между обективното (позитивното) право и закона. В англо-саксонското правно семейство не се говори за господство на закона, а за господтсво на правото. Правото се разбира като справедливост, добро.

8. Роля на закона
Ролята на закона в семейството на общото право постоянно нараства. От средата на ХІХ век се наблюдава процес на законодателна интервенция, наричан "статутификация на правото". Законите се делят на "частни" (преимуществено са такива) и "публични" статути. Противопоставянето на "статутното право" на "общото право" в Англия се преустановява след Реформата от 1875 год. Правни обичаи почти няма, а правният прецедент намалява постоянно своето значение.
Юридическата техника в семейството на общото право не е добре развита.

9. Структура на правото
Има два основни структурни дяла, които са непознати на континенталното правно семейство:
1) "общо право" – в него влизат проблемите, свързани с наказателно право, деликти, обезщетения за претърпени вреди, решавани с участие на съдебно жури
2) "право на справедливостта" – в него влизат проблемите, свързани с обезщетения за пропуснати ползи, доверителна собственост, завещания, разводи, решавани без участието на съдебно жури
Де юре тези два структурни дяла в Англия са слети още от 1875, но де факто разделението им съществува и до днес.
В семейството на общото право не се признава делението му на материално и процесуално право, на частно и публично, но се признава делението му на вътрешно и международно. Континенталните отраслови понятия означават тук съвсем друго.
Същевременно в семейството на общото право съществуват редица категории, непознати на континенталното правно семейство, като "фелония" (тежко правонарушение), "мисдиминиър" (леко правонарушение), "доверителна собственост", "минс реа", "актус реус" и пр.

10. Система на правото
В семейството на общото право не е прието да се разделя позитивното право на правни отрасли и правни институти, както и да се говори за отраслови правни принципи.

11. Система на съдилищата
Системата на съдилищата на англо-саксонското правно семейство е по-сложна от тази на континенталното правно семейство, йерархизирана система. Така например във Великобритания съществуват магистратски съдилища, местен съд на короната, отделението на кралската скамейка, апелативен съд, висш съд, камара на лордовете.
Има прокуратура, която не е част от съдебната власт, а принадлежи към изпълнителната власт, като ръководителите на отделните прокурорските колегии към отделните съдилища се избират от населението. Главният прокурор съвпада с министъра на правосъдието.
Има деление (профилираност) на съдилищата по компетентност на търговски, семейни, административни и пр. съдилища, с изключение само на най-висшите (върховните) съдилища, които са универсални по своята компетентност.

12. Съдебен състав - не е единен
Съдебните заседатели (наричат се жури) се произнасят само по фактическата част, а съдията - само по правната квалификация на казуса и определяне на решението (присъдата). Съдебните заседатели (журито) участвуват в решаването както на някои тежки наказателни, така и на някои тежки граждански дела. Журито обикновено е в състав от 12 човека, избират се от населението и се посочват в конкретния състав по дадено дело от страните по делото.
Няма изискване лицето, което работи в съдебната система, да има юридическо образование – достатъчно е то да бъде избрано от народа, президента и прочие.
Адвокатите се делят на 2 вида:
(->) такива, които могат да пледират пред съда
(->) такива, които не могат да пледират пред съда


Малко статистически данни относно Журито:
В 52% от делата гледани с жури съдиите биха присъдили наказания по-леки от това постановено от съдебните заседатели, в 10% - същите и в 38% - по-високи. Това е силен аргумент в полза на практиката на използване на съдебни заседатели. Още повече, както вече бе споменато – участието на хората в правораздаването спомага за повдигане на общественото правосъзнание и отговорност. 94% от хората участвалите в съдебно жури искат да участват отново и са напълно доволни от опита който са натрупали, 3% - ако ги поканят ще участват, и 3% не биха повторили.


13. Принцип на правното регулиране
Принципът на правното регулиране в англо-саксонското правно семейство е да се върви от частното (конкретното) към общото; от конкретното правно разпореждане (правоприложен акт) към правната норма.



Романо-германско (континентално) правно семейство


1. Произход
Романо-германското правно семейство възниква на базата на древноримското право. Основите му се залагат през 12 век от глосаторите и постглосаторите, които възраждат класическите римскоправни образци. По-късно към фундамента му се напластява и политическата философия на Ренесанса и на демократическите революции от ХVІІ и ХІХ век. В него намира израз една укрепнала и централизирана държавност.

2. Разпространение
Романо-германското правно семейство е разпространено предимно в континентална Европа.

3. Водещ източник на правото
Водещ източник на правото е законът в широкия смисъл на думата (т.е. като синоним на нормативен акт).

4. Основна сфера на регулиране
Основната сфера, която регулира континенталното правно семейство, са отношенията между гражданите.

5. Водещ структурен дял на правото
Водещ структурен дял е частното право.

6. Йерархия на източниците на правото
Съществува йерархия на всички източници на правото, начело с нормативните актове, в това число с вътрешна йерархия в самите нормативни актове, начело на която са Конституцията и законите.

7. Разлика между (обективното, позитивното) право и закона
Често не се прави, обикновено се отъждествяват.

8. Роля на закона (нормативния акт)
Ролята на закона в континенталното правно семейство е постоянно висока, монополна. Налице е дори тенденция на отъждествяване на правото със закона. Такава откриваме например в познатата максима “Всички са равни пред закона”. Основният принцип в континенталното правно семейство е “върховенството на закона”. Самите нормативни актове са подробни, дълги и изчерпателни. Единствено в това правно семейство се използват и подзаконови нормативни актове.
Правни обичаи почти няма. Съдебният прецедент засилва постоянно своята роля, която обаче като цяло е твърде малка.

9. Структура на правото
Признава се структурното деление на позитивното право на дялове - материално и процесуално, публично и частно, вътрешно и международно.

10. Система на правото
Признава се делението на позитивното право на правни отрасли и правни институти.

11. Система на съдилищата
В континенталното правно семейство съдебната система е тристепенна – състои се от първа, апелационна и касационна инстанция. Системата на съдилищата е дуалистична – има общи и административни съдилища, като общите се занимават с граждански и наказателни дела, а административните – с административни дела. Системата обхваща районни, окръжни, апелативни и върховни съдилища (ВАС + ВКС).
Има прокуратура, която е причислена към съдебната власт. Съдиите и прокурорите се назначават от президента, а в България - от Висш съдебен съвет.
По начало съдилищата (без донякъде най-висшите - ВКС и ВАС) не са профилирани на трудови, търговски, административни, семейни и прочие, а са универсални.

12. Съдебен състав и съдебна процедура
Съдебният състав е единен. Съдията и съдебните заседатели са равноправни и решават всички въпроси по делата заедно. Съдебни заседатели са малобройни в съдебните състави (обикновено образуват съдебен състав, в който участвуват един съдия плюс двама съдебни заседатели). Те участвуват само по някои най-тежки наказателни дела. Определят се за участие в конкретен състав по дадено дело не от страните по делото, а от самия съд. Често пъти се избират като цяло от самото население.
Съдиите, адвокатите, прокурорите задължително трябва ад притежават юридическо образование.
Съдебната процедура е недобре развита, почти липсва предварително помирително производство. Съдебните решения задължително се мотивират.
В континенталното правно семейство няма следствие. Разследванията се извършват от полицията и се подпомагат от съдия-следовател.

13. Принцип на правно регулиране
Принципът на правното регулиране е да се върви от общото към частното, конкретното; от общата правна норма към конкретното правно разпореждане (правоприложно или реализационно).

legaltheory-forums.org