Съжалявам , че трябва да използвам личната трагедия на един човек за пример , но не ви ли обижда ставащото с Александър Александров и по точно факта , че всеки би могъл да се окаже в неговото положение , а виждаме една незаинтересованост , липса на организация да се мобилизира състава в цялата система да помогне в подобни случай , както и да се търсят механизми за помощ от работодателя и съдействието му пред други институции ? Сигурен съм , че има и други колеги в системата в подобна ситуация , за които дори не научаваме.Между другото той сам казва за PRO BG , че служиш на държавата и в един момент си отхвърлен и се чувстваш , като паразит , което е много жалко.
http://novinitepro.bg/bulgaria/zatvorni ... ratel.htmlВ същото време ежедневния стрес , лишения и дискриминационно отношение към служителите изразяващо се в използване на техния труд в разрез с много трудови норми и незаконосъобразни практики от трудовоправен характер са достатъчна причина за да осмисли всеки ставащото и си даде сметка , че така не бива да продължава.
Още веднъж се връщам към това , с което започнах и ви питам не мислите ли , че няма заинтересованост към нашето социално -икономическо състояние , физическо и психическо здраве , а единствено към задоволяване нуждите на системата от определени нейни потребности за сметка на нас и това не е ли достатъчно да се опитаме да променим посоката , в която вървим и накараме онези , от които зависят тези неща да преосмислят своите виждания и съобразят политиката и действията си ?