Силата на човешкият дух Вярата в силите си и стремежа да направиш това, което си започнал. Ето това е същността на Олимпиадите. Дерек Редмънд е сочен за фаворит на 400 метра спринт на Олимпийските игри през 1992г.След като изминава 150 метра, получава разтежение, и болката не му позволява да довърши спринта си.Той обаче показва силата на човешкия дух, изправя се на крака и продължава своята битка до финала.
Млад мъж с коня си спасявал бедстващи хора в студените зимни дни
Млад мъж с кон спасявал в студените зимни дни старци без хляб и лекарства в планински села в община Кочериново, блокирани от преспите. 22-годишният Любен Кастрев рискувал на няколко пъти живота си, но неотлъчно изпълнявал мисията си да снабди с най-необходимото блокираните в отдалечените махали на Осоговската планина хора.
"Това беше единственият начин. Ако не беше Любен и кончето му, тези хора можеше и да не изкарат зимата", каза пред БТА кметският наместник на кочериновските села Цървище и Фролош, Красимира Мутафчийска.
Спасителният отряд се сформирал внезапно в студена и снежна зимна вечер. "Обадиха ми се от махала Горно Шумевци за човек, който паднал в преспите. Спал в снега, три дни бил много зле. Подадох сигнал до телефон 112, но от спасителната служба ми казаха, че не разполагат с техника, с която да стигнат до него. Тъкмо тръгвах да си прибирам децата от училище, но трябваше да стигна до човека - на 7 км разстояние от селото и толкова обратно", разказа Красимира Мутафчийска.
Тя си спомни, че преспите били огромни - повече от метър и нямало начин да се стигне до бедстващия мъж по друг начин, освен пеша. "Не можех да оставя човека да умира. Събрахме се в селото, за да решим какво да направим. Любен беше също тук, помолих го да отидем заедно", разказа кметицата на двете села. Момчето заявило, че ще отиде само, с коня си. За няколко часа Любен успял да стигне до бедстващия възрастен мъж, занесъл му храна, трици, брашно, мая, лекарства.
"Така стана първия път", разказва Мутафчийска.
След това паднал големият сняг и нямало ден, в който на телефона й да не се обадят плачещи хора от над 50-те махали в двете села. Не можели да слязат и оставали без хляб с дни. "Всичките хора са възрастни, не мога да ги оставя. Преспите бяха големи - дори и с кон не можеше да се върви. Но Любен пак помогна", посочи кметицата.
Така почти всеки ден младежът изминавал средно по 20 км в планината, заедно с коня си, натоварен с провизии. При последната си доставка успял да премине за 12 часа над 30 км и да обиколи няколко от най-отдалечените махали в района, с 80 хляба на гърба на коня си Дорчо.
"Когато се върнах не можех да стъпя. Краката ми бяха измръзнали. Когато отидох да оставя хляба в една от къщите, стопанинът ми даде обувки, преоблече ме. Затопли ме и понеже е билкар - ми намаза краката с мехлем. Така оцелях", разказа Любен.
Досега не е получил стотинка за труда си. Дори не всички можели да му платят за хляба, който им носел през блокираните черни пътища.
"Помолиха ме, нямаше как да се свърши работа, затова я вършехме с кончето. Горд съм и съм удовлетворен, а хората са доволни", каза младият мъж.
Любен живее в селото откакто се е родил. Само е учил в Дупница, но е категоричен, че макар и трудно да се живее - мястото е много хубаво, а хората - много добри. "В града никой на никого не помага", твърди Любен. Притеснителен е и не желае да говори за плановете си, но каза, че мечтае за по-добър живот.
Сега работи като общ работник при кмета на Цървище и Фролош. Получава за 14 дни при четиричасов работен ден по 42,90 лв. месечно. Живее при родителите си, които имат още четири деца. Всеки ден идва от дома си, на 3 км от Цървище с кончето, за да занесе хляб и на семейството си.
"Борим се да оцеляваме по някакъв начин", каза кметицата Мутафчийска. Заради помощта от сътрудника си се надява от общината в Кочериново да му отпуснат заплата за труда, който е положил, за да спаси хората в района.
Последна промяна kkarakashev на 01 Мар 2012, 07:59, променена общо 1 път
Причина:Добавяне на информация.
Не е клип - но е показателна статия: Бездомници намериха 10 000 долара и ги върнаха Илюстрация на известната поговорка, че "парите не могат да купят щастие" е историята на двама бездомни бразилци, които намерили 10 000 долара на улицата и ги върнали в полицията, предава ИТАРР-ТАСС . Поучителната случка станала в бразилския мегаполис Сао Пауло. Двама жители - Сантос Силва и приятелката му Сандра Рейна, които събират боклук и празни алуминиеви кутийки от улиците, за да се прехранват, случайно открили чанта с 10 000 долара. Веднага се обадили в полицията, която не можела да повярва, че банкнотите са истински, предава БГНЕС. "Изкарвам малко, но честни пари. Майка ми ме е учила, че да крада е последното нещо, което мога да направя. Сега може да е спокойна, че съм си научил урока", разказал Сантос, който вече наричат "най-честният бразилски скитник". Но историята не приключва дотук. Полицията открила, че парите са откраднати от японски ресторант. Собствениците на заведението били толкова благодарни на двамата бездомници, че им дали работа, заплата и предложили да поемат всички разходи за професионалното им обучение.
от kkarakashev » 12 Апр 2011, 11:41 
